Блогът на marioyordanov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.07.2017 18:34 - Послание

Автор: marioyordanov Категория: Тя и той

Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.07.2017 18:41

Слънцето бавно залезе и се спусна ноща. Той беше там, лежеше с насълзени очи и мислеше, разбира се за нея! За какво друго може да мисли човек, когато сърцето му е изпълнено с чиста децка любов! Той е мечтател. Обикновенно момче с големи мечти. Тренира бокс, обича музиката и танците. Обича дългите романтични разходки и бавните продължителни целувки. Това е той- Мартин. Когато я срещна в него се пробуди чувство, което отдавна не беше изпитвал, дори беше забравил. Тя е изключително красива, има нежно лице, децко сладко присъствие което я кара да грее. Казва се Вероника. Имаше си приятел от доста дълго време. Това не спираше Мартин да се взира в нея, да пише песни за нея, да и покаже какво значи тя за него. Тя се плашеше, защото чувстваше същото нещо като него. Те сякаш бяха сродни души. Седяха в стаята, разказваха си истории, и усещаха едни и същи неща. В една приказна нощ Мартин реши да си признае всичко. Тя се разплака и се сгуши в него. След много мъки и борба се случи тоа за което той мечтаеше. Те тръгнаха! Всичко беше като в приказките. Но във всяка една приказка има трудности. Той толкова много я обичаше и това му мътеше мислите. Започна да се държи странно, да говори неща коити не мисли и да се държи сякаш не е той. Имаше неща от миналото които го преследваха. Той не искаше Вероника да страда и и говореше неща които не са верни само за да я предпази. Но и така не осъзна че тя се отдалетчаваше. Какво да прави. Мисълта, че приятелите и не го харесваха, и че прекарваше време с бившия си го влудяваха. Така той излезе с бившата си без да и спомене. Тя видя снимка където те изглеждаха доста близки. Тя реши да повярва на приятелите си и на това което е видяла. Така и не разбра, че Мартин просто беше изгубен и гневен. Така и не разбра, че никога не е изневерявал, защото обича Вероника повече от живота си. Те се разделиха. Но сякаш сърцата им все още са заедно. Мартин както в началото така и сега лежи с празен поглед гледайки снимки и мислейки как тя ще се върне. Може Мартин да е допускал грешки, но той не спира да я обича и да мисли за нея. Скоро те се видяха. Мартин докасна нежната и ръка. Усети меките и устни. Той е сигурен че те отново ще бъдат заедно! Днес може да го има утре може да го няма, но любовта им е като вятъра! Тя не се вижда а се усеща! М и В - една любов която не е като сезоните, защото те не отминава. Тя е като вярата, всичко околко тях. Мартин не може да погледне друга, защото иска да прекара остатъка от дните си с Вероника. Иска да му повярва и да се върне при него. Надява се и тя да го иска, защото Мартин вмомента е като един от всички онези студени камъни, и само тя може да върне искрата в него!

Нагоре