Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 14:23 - Краят на един живот
Автор: marioyordanov Категория: Тя и той   
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес  е 15 юли. Ден като всички останали. Деца се разхождат в парка, птичките пеят, слънцето грее. Всеки се разхождат с усмивката на лицето, усмивка която крие истинските емоции скрити в един човек. Днес няма да говоря за нещата от живота, няма да давам уроци или да се опитвам да разкажа за някоя история, която вече съм чувал. Днес ще разкажа моята история.

Никога не съм вярвал, че ще стигна до ситуацията в която съм вмомента. Винаги съм бил лъчезарен, усмихнат, изпълнен със живот, силно обичащ и емоционален човек. Но ето че днес мисля за края. Има неща които човек не може да си обясни. Те идват от горе. Има някаква сила, която е по могъща от нас. Господ ме е дарил със страхотно семейство. Майка, която е минала през много трудности в личен план. Жена която е със срината психика, но въпреки това обичаща до болка децата си. И като говорим за деца, имам най-прекрасната сестра, която човек може да си пожелае. Изключителен човек! Аз самият имам чувството, че не съм създаден за този свят. Имам много по различно мислене от останалите! Минал съм през какво ли не. Още на 14 години трябваше да се сблъскам със живота! Докато другите мислеха за коли, момичета и какво ли не , аз мислех за това как да се спечелят малко пари за да може семейството ми  да е добре. Имах нормален за другите хора живот. Бях в уредена държава, имах работа. Но чуждото око никога не може да види всичко което измъчва един човек.

А именно любовта. Именно тя ме накара да направя преврат със живота си. Да започна отначало, да се боря, да тръдна отново от калта. До самият край човек се учи, и учи, но нкога не си тръгва изучен до край! Смея да твърдя, че срещнах момиче като мен. С различно мислене от останалите! Втората пловина на сърцето ми! Сега те се отдръпна от мен и ме има за човек какъвто не съм! Правехме си на пук, карахме се, плакахме! Но тя не успя да проумее едно нещо! Любовта не е сила която идва и си отива! Тя идва а ние трябва да направим така, че тя да остане! Отчаян съм, изгубен! Тя е там, истинала към мен, поради причини които бяха недоразумения, и с разговори и борба можеха да се оправят! Пиша този текс със последните сълзи на очите си!  Ако четеш този текст, искам да знаеш, че те обичам и че за мен никога не е идвал краят между нас! Каквото и да се случи с мен, не си виновна!

Срещнах приятели, които имах за братя. Много от тях ми обърнаха гръб! Лъгах ги, за което не се гордея. Лъгаха ме и те. Вече нищо не е същото! Виждам как съм едва на 20 а всичко ми е наопаки.

Сърцето ми не е цяло, понеже нея я няма! Има нещо в главата. Усещам го. Не ме е страх от края! Понякога краят е началото на нещо ново. Дали ще бъде по божията воля или по моята, няма голямо значение! Така е трябвало да стане. Може би наистина съм създаден за друг свят, различен от този!  Обичм ви всичките и искам да се борите до края! Обичайте се, и се радвайте на всяка една секунда, защото тя винаги може да е последна!


Всеки път си има край. При някои хора любовта го слага, при други старостта, при трети болеста! Но един край никога не е край! 




Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marioyordanov
Категория: Тя и той
Прочетен: 1581
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031